Земя на огън и лед - ден 2

21.02.2015

На сутринта разбрахме че от хостела се е виждало северното сияние ама как да знае човек. После доста ме беше яд че сме го изпуснали ама айде нищо, нали имаме още цяла седмица да го гледаме.. Сутринта само за минути се измъкнахме от града – слушахме си каката от GPS-a и минавахме послушно през 20-на кръгови движения поне. Времето беше невероятно – слънце, температурата беше около -17, -18 и нямаше грам вятър или облаче. Целта беше ‚Golden Circle’ но решихме че ако видим знак за забележителност директно се мятаме ако пътя позволява. С пътя трябваше много да внимаваме, защото нямахме застраховка ако караме по черни пътища или ако ни удари камъче или пясъчна буря. Камъчета още в началото разбрахме че има нон стоп по целия път, така че това го прежалихме но не очаквахме че и пясъчна буря посред зима ще видим...Но исландското време по нататък

Първия знак по който завихме ни отведе до най близката ски зона до Рейкявик. Доста малка дори и за нашите стандарти – няколко влекчета само, но пък най голямата за острова с цели 15км писти. Но пък фрий райд колкото искаш – там дърветата им са лукс и естествени гори нямат. Преди 100-а години за първи път са си внесли дървета и сега едната им забележителност е гора :) По разбираеми причини нея я пропуснахме :) От ски зоната гледката беше страхотна. Огромен снежен простор, който ние се счупихме да снимаме разбира се. 

Следваща спирка - Thingvellir National Park. Този парк е известен както с това че исландския парламент е основан там през 1930 година, както и с това че там се срещат Американската и Европейската тектонска плоча. Има и място където са толкова близо че можеш с единия крак да си на едната, а с другия на другата но ние не успяхме да го намерим и само се поразходихме помежду им. По пътя видяхме и много стада коне, които бяха толкова пухкавички и симпатични че как не ги снимаш.

Вече отчаяно нуждаещи се от тоалетна – по пътя няма никъде, а няма и храсти и дървета за параван – пред нас се появи Гейзир, родоначалника на всички гейзери. Там като една от основните атракции в парка имаше доста хора. Всички се бяха наредили около гейзера да чакат да изригне, само от едната страна нямаше никой. Ние решихме че е заради леда по земята и за по добра гледка веднага се метнахме там. Да ама не.. Изведнъж гейзера изригна (според уикипедия на 70м височина) и един огромен облак от гореща пара се понесе към нас. Е сега разбрахме защо няма хора на това място. Толкова беше студено, че капките попаднали върху якето за секунда бяха вече ледени кристалчета. Голям кеф :) Само дето толкова неочаквано стана всичко че една снимка не можах да цъкна,ама пък си имаме филмче с го про-то. Но аз бях твърдо решена да имам снимка с гейзера и останахме с Руди да чакаме да изригне пак докато другите се предадоха и отидоха на топло. Понамръзнахме малко но пък си направихме снимки. Е сега установих колко е важна добрата зимна екипировка в случая – само пръстите ми замръзнаха заради апарата иначе всичко беше пушка

Помотахме се малко из магазина за да се стоплим, и обратно в Кади-то за следващата цел – Gullfoss (златният водопад). Там бяха спрели едни огромни чудовища на паркинга с гуми високи колкото мен. А самия паркинг беше все едно си на ледената пързалка ама без да е минавала ролба никога. Грохота на водопада се чуваше още като илязохме от колата. Огромни количества вода падаха на две нива – едното 11м а другото 22м и парата която се издигаше от тях беше замръзнала отстрани във всякакви форми. Толкова беше студено, че обектива на апарата за секунди се покри с тънък слой скреж и трябваше да го размразявам :) Много близо до водопада не може да се ходи, защото пътечката е заледена и затворена зимата, но гледките от горе бяха невероятни. Ако успееш да минеш по ледения наклон без да се пребиеш, което някой опитаха с градски ботушки и изобщо не им се получи.

Страхотен ден се получи, сега ако и бунгалата са като на снимката. Резервацията е за Селфос – едно градче на 30-на километра от водопада. Доста бързо намерихме бунгалата които се оказаха доста мънички, но пък топли. Е нашето малко го ‚тунинговахме‘ с тоалетна хартия около прозорците в банята че вятъра доста влизаше да ни прави компания, но после стана идеално. А като споменах вятъра – времето беше благосклонно да ни изчака да стигнем до градчето и така задуха че имахме чувството че ще изкорени боровете. Но в бунгалцето си беше уютничко и с по едни спагетки и водка Рейка всичко си дойде на място. И малко лирично отклонение - спагетите бяха едно 80% от менюто ни за цялото пътуване – правят се за 2 минути и ти трябва само топла вода :)

продължение