Земя на огън и лед - ден 3 и 4


22.02 - 23.02.2015

На сутринта вятъра си беше все така силен и част от пътя по който трябваше да минем беше червен и се водеше затворен. Проверихме и в още един сайт където го даваха 260км/ч вятър и отново затворен път. За всеки случай питахме и чичката на хотела, който ни показа последната точка до която можем да стигнем преди затвореният участък. Надявахме се че докато стигнем там и вече вятъра ще е утихнал. Но по пътя определено положението беше различно – вятъра беше на пориви от по 160км/ч и постоянно си сменяше посоката, като колата се клатушкаше наляво надясно постоянно. Да не говорим че вдигаше доста снежец и видимостта също не беше много добра. Бавничко стигнахме до последната бензиностанция и решихме да проверим в нета времето. Никаква промяна, дори и местните ни посъветваха да си потърсим място за спане някъде наоколо и да не продължаваме. Е ние сме упорити и отвисяхме едно 2-3 часа чакайки да отворят пътя но накрая се предадохме. По случайност намерихме една къща за гости точно на 500м от бензиностанцията – буквално в средата на полето – където имаха точно 5 места останали свободни. Настанихме се и излязохме да се забавляваме на вятъра :) Общо за деня бяхме минали 50км от 250 предвидени, но пък женицата в къщата ни донесе домашен сладкиш за утеха.

На сутринта станахме рано още преди да изгрее слънцето и тръгнахме. Не че не беше светло, там слънцето изгрява около час след като вече е светло, около 9 сутринта.
Първа спирка водопада Seljalandsfoss. Принципно има пътечка и може да се минава зад него, но сега изглеждаше като направена от лед и решихме че рано сутринта не ни се къпе в реката



 Една снимчица за мащаб :)


Продължихме по пътя и пейзажа коренно се промени – изведнъж снега изчезна и всичко от бяло се смени на оранжево. Огромни поля с мъх и ниски треви, които миришеха страхотно. Мистичното усещане се допълваше и от изгряващото слънце пред нас. Стигнахме и до следващият водопад - Skogarfoss – според легендата, първите викинги които са се заселили по тези земи са скрили съкровище в пещера зад водопада. Години по късно, местните са намерили сандъчето но са успели само да грабнат един пръстен който бил до него, преди то да изчезне. Пръстенът бил дарен на местната църква. Исландците много обичат митове и легенди и повечето вярват в съществуването на елфи и честно казано с тази природа и аз започнах да вярвам че там би било най удачното място да има елфи и тролове.
Тъй като предния ден явно доста хора са бяха променили плановете заради бурята, на водопада имаше доста навалица, нещо което до сега не беше се случвало. Едно човече в желанието си да изпревари хората реши да премине през една на вид замръзнала вадичка, която обаче се оказа не толкова замръзнала и дълбока над колене. Та бързака излезе полу замразен и много мокър, но продължи към водопада все едно нищо не е станало. А самият Skogarfoss сякаш беше току що излязъл от филмчето ‚Леденото кралство‘
След водопада започваше затворената предния ден отсечка. Имаше коли издухани отстрани на пътя в полето, коли със счупени стъкла и полу затрупани от сняг и лед. Повечето вече ги бяха махнали, явно хората са си свикнали, но пък все още не мога да си обясня как са спасили хората 
Спокойствие и красота

Който не слуша прогнозата, така става

За наш късмет, времето отново беше слънчево и спокойно. Дори не беше и студено – може би около -3, -4 градуса. Нямахме вече план какво да гледаме, така че просто виждайки знак за забележителност и отбивахме. Първата отбивка излезе супер попадение – оказахме се на един фар, от който се откриваше невероятна гледка към черните плажове. Една китайка не знайно защо пожела да снима мен и Руди – еми щом иска жената, позирахме и J после като си тръгнаха видяхме една огромна локва масло на мястото на тяхната кола, така че дано да са стигнали до цивилизация. Доста се помотахме на фара, просто беше невероятно красиво на където и да се обърнеш. И тук си имаха скална арка във водата, много подобна на ‚Azur Window’ в Малта. Малко по надолу от фара слязохме до самите скали в които се разбиваха огромни вълни. За съжаление от това място нямаше как да се слезе на самият плаж, но пък още повече се надъхахме че трябва да го намерим. Знаехме че е нещо с Р и всеки път като видим табела с Р спирахме да проверим дали не е нашата думичка, ащото правописа нямаше запомняне просто. И плажа наистина си заслужава славата – на мен това ми е любимото място от цяла Исландия. Страшно черен ‚пясък‘ или по точно супер много вулканични камъчета, които са заоблени от вълните, базалтови колони и пещера до тях, а самите вълни се разбиват с такъв невероятен грохот че няма как да се опише. Стоях си да се наслаждавам на вълните, според мен на доста голямо разтояние от тях, когато една по големичка вълна се разби и започна да идва към мен. Аз очаквам че както по нашите плажове, вълната постепенно ще намали скоростта си и ще изчезне в пясъка.Е да ама не  - тази вълна супер упорито си идваше засилена към мен, докато аз реших че е най добре да изчезвам и газ колкото мога в обратната посока. Е такова тичане не бях тичала, и въпреки всичко на косъм се разминах със студения душ






След многото емоции бяхме поогладняли вече и мислихме да спрем във Вик за хапване. Мислихме че Вик е по голям град и ще има повечко ресторанти и кафета, но се оказа че е селце в което има едно кафе и един ‚ресторант‘ в който спират всички туристически групи за обяд. За съжаление нацелихме час пик и беше голяма лудница в ресторанта, но все пак успяхме да си вземем fish and chips. Все пак сме на остров, трябва да се яде риба J половин час по късно бяхме останали само ние в ресторанта, но кой да предположи че ако се поразходим малко и след това ще е спокойствие – все пак е единственото място за ядене..Напълнили коремчета вече потеглихме към следващата цел – ледника Jökulsárlón Glaciar. Той е огромен и ледените езици се спускат към океана от няколко места широки с километри. В лагуната на ледника могат да се видят и тюлени, но с вятъра който духаше там явно бяха решили да се скрият на завет. Но пък ние бяхме доволни – направихме ‚сефтето‘ да видим айсберг J И то не един а много – плаваха си из цялата лагуна. Изобщо не е лесно да се снима ледена лагуна – синьо небе, синя вода, син лед, толкова синьо че горкия ни фотоапарт едвам различава кое какво е. Де да имаше един черен тюлен за цвят ..Мисля че е излишно да споменавам че тъй като е лагуна, няма какво да спира вятъра идващ от ледника към морето и вероятността да полетиш във въздуха изобщо не е малка. Така че не се задържахме много и потеглихме към крайната точка за деня където щяхме да нащуваме. То си беше вече време защото започваше да се смрачава, а по тъмно хич не ни се пътуваше. Имахме запазен апартамен в Хофн, доста добър при това но с един малък недостатък – нашето легло се счупи докато си спим сладко сладко през нощта и изведнъж се озовахме на земята. Нямаше много какво да се прави и се преместихме на диваните в хола които ставаха що годе за спане
продължение 



Популярни публикации от този блог

Португалия

#Van life - с кемпер в Гърция - дългият път до Лефкада

Пирин: х. Вихрен - Тевно езеро - Спано поле - х.Синаница