Земя на огън и лед - ден 6 и 7

25.02 - 26.02.2015

За сметка на страхотната вечер сутринта не започна много добре. Опитахме се да се изкачим по пътчето за да излезем на главния път, но въпреки че колата беше с шипове стигахме само го половината и се хлъзгахме обратно. Помолихме собственичката да хвърли малко сол/ пясък но тя реши че проблема не е в пътя а в шофьора и се качи да ‚изкара‘ колата. Еми не можа. Не само това ами се опита да излезе от един друг път и с такава сила ни заби колата в пряспата че след това копахме един час за да поосвободим малко броните да не ги изкъртят като ни издърпат от там. Дойде един мъж, като видя колата само каза – ‚Жените не могат да карат‘, издърпа ни, метна едно чувалче сол и се качихме без проблем. Работа за 2 мин, която ни забави 2 часа. Което принципно нямаше да е голям проблем, стига да не идваше снежна буря точно към нас и целия ден се наложи да си играем на гоненица с лошото време. Вярно времето не беше по желание но пък допринесе за нереални гледки. През пътя минаваше воал от сняг, карахме все едно през нищото и се ориентирахме само по жълтите колчета, и честно казано очаквах всеки момент някой трол или елф да се покаже от някъде. Рабирам ги вече исландците защо вярват в мистични същества – ами те със сигурност живеят на този остров.. Поради кофти времето решихме че ще пропуснем един от известните им водопади – Детафос, но геотермалното поле нямаше как да не уважим. Всичко накъдето и да погледнеш пуши, бълбука и във въздуха се усеща доста силната миризма на сяра. Цялата планина приличаше на тенджера под налягане – добре че изпуска парата по малко за да няма фалове. Но пък ако ти е студено има къде да се стоплиш, или да си свариш някое яйце примерно J Вечерта ни завърши както и сутринта – с откопаване на колата от снега, но този път доста по бързо и леко се получиха нещата. Все пак си имахме тренинг (късмет че ни дадоха лопата) Докато ние се ‚гъзурчим‘ под колата, едно супер готино коли ни правеше компания, въргаляйки се с кеф по снега. Много беше готин, и много си хареса Деската, токова че не спря да я ‚обича‘ през цялото време. След физ зарядките през деня с огромен кеф си напълнихме външното джакузи с минерална вода и се размазахме с по чашка вътре. По прогноза трябваше да има сияние към 5 сутринта, и аз от нетърпение се събудих в 4. Като видях че съседите от другото бунгало са навън супер се зарадвах че най накрая ще видим сияние, но след час обикаляне навън около бунгалото нищо не се появи. Явно пак нямаме късмет..Но има време...Е поне видяхме светлината в небето от действащия в момента вулкан



Голям сладур и глезльо :)


На следващата сутрин чудно време за разходка – слънце и няма грам вятър. По едно кафенце на екс и газ към езеро Myvath. Видяхме много мини кратерчета и определено усетихме миризмата от активния вулкан. Езерото е много красиво дори и през зимата. Следващата спирка беше Акурейри – северната столица на страната, от където тръгват корабчетата за наблюдаване на китова. Там е и най вторият по големина ски курорт с цели 14.9 км писти. Първият е който видяхме до столицата и който има 15км писти. От определението ‚северна столица‘ бяхме решили че града е по голям, което за исландските стандарти е така, но за нас си е доста малък. 15 000 жители, навсякъде цари едно спокойствие, даже не видяхме и нещо кой знае колко интересно за обикаляне, така че набързо позяпахме и продължихме. Спахме при една полякиня в Блондуос – градче точно на океана, което при хубаво време би било забавно за разходка но с вятъра който духаше отново го пропуснахме.







Панорама към езеро Миват с кратерите
По пътя едно водопадче - Godafoss (водопада на боговете). Според легендата, когато исландците приели християнството, изхвърлили статуите на старите богове във водопада и от там идва и името му
Пътя към северната им столица.

продължение 


Коментари

Популярни публикации от този блог

Португалия

#Van life - с кемпер в Гърция - дългият път до Лефкада

Пирин: х. Вихрен - Тевно езеро - Спано поле - х.Синаница