Танзания и Занзибар - сафари Серенгети
Сутринта ме събуди кукуригането на петел, и то точно на време за изгрева и ранната закуска от палачинки която Фаранги беше приготвил. Всяка закуска където и да бяхме винаги включваше и плодове и аз много се радвах на любимите ми супер вкусни банани, които за съжаления в БГ няма от къде да си купя. Между другото никой не го болеше глава, така че оценихме качеството на Коняги-то и решиме че ще продължим 'профилактиката' с него. За този ден беше предвидено сафари в Серенгети, като обаче нямахме идея колко е трудно да се стигне до там. Пътят ако изобщо може да се нарече път, е нещо подобно на нашата 'трошено - каменна настилка', само че е на милион малки вълнички издълбани от минавашите джипове. Освен това е покрит със доста солиден слой бях прах, който с голям кеф става на огрооооооомни облаци когато минава кола, което пък те държи да не скучаеш защото на всеки облак (всяко разминаване с някой) трябва бързо да затвориш прозорците, и след това да ги отвориш защото е топличк