Танзания и Занзибар - сафари Серенгети

Сутринта ме събуди кукуригането на петел, и то точно на време за изгрева и ранната закуска от палачинки която Фаранги беше приготвил. Всяка закуска където и да бяхме винаги включваше и плодове и аз много се радвах на любимите ми супер вкусни банани, които за съжаления в БГ няма от къде да си купя. Между другото никой не го болеше глава, така че оценихме качеството на Коняги-то и решиме че ще продължим 'профилактиката' с него. За този ден беше предвидено сафари в Серенгети, като обаче нямахме идея колко е трудно да се стигне до там. Пътят ако изобщо може да се нарече път, е нещо подобно на нашата 'трошено - каменна настилка', само че е на милион малки вълнички издълбани от минавашите джипове. Освен това е покрит със доста солиден слой бях прах, който с голям кеф става на огрооооооомни облаци когато минава кола, което пък те държи да не скучаеш защото на всеки облак (всяко разминаване с някой) трябва бързо да затвориш прозорците, и след това да ги отвориш защото е топличко. А покрай пътя, в целия този 'рай' си седят седнали масайски пастири и изобщо не им пука. И да не забравим и звуковите ефекти - целият път, който беше около 3-4 часа, докато джипката ни подскача в захлас, всичко вътре чука, трака, дрънчи и току виж си решил да кажеш нещо или ще се нагълташ с прах или ще останеш без глас от викане. Може да кажете че изобщо не сме наред ама въпреки целия този хаос ние се забавлявахме много :) (виж Балтазар най вероятно после имаше мускулна треска от стискане на волана)
Млади момчета на които им предстои да минат ритуала и да станат мъже - стоят с боядисани лица 2 седмици

Нормалното ежедневие на един масай. Жените явно работят а мъжете ги виждахме основно правейки това - кибик парти













Серенгети се простира на площ от 30 000  km2    и на езика на масаите означава ' безкрайни равнини'. Е това вече беше Африка от представите ми - безкрайните жълти поля. Усещането е невероятно, буквално се пренасяш в картината от мечтите ти, но този път усещаш вятъра, уханието на тревата, чуваш звуците които издават животните. Честно казано се замислих какво ли се иска да станеш рейнджър, дали ще успея да се класирам..
Очакванията ни за този парк бяха високи, но бяха надминати без усилие - само за един ден успяхме да видим лъвове, гепард, леопард, каракал, като зебрите, газелите и антилопите бяха хиляди.



Бъдещият цар на саваната се прави че спи
А настоящите царе наистина си спят
Така и не благоволи да се обърне да си покаже муцунката



Докато обикаляхме отново се изумих как Балтазар забелязва животните - докато кара джипката и заобикаля неравностите, търсейки нещо което което падна на пода, изведнъж наби спирачки и върна назад до един храст, ЗАД който лежеше чакал. Е това как го видя просто нямахме представа. Е ние пък за сметйа на това виждахме всички слонове сами :P. Плана за деня се изпълни когато спряхме на 'hippo pool'. Една рекичка, течаща бавно бавно, пълна с крокодили в която най спокойно си мърелуваха 20-на хипо-та с няколко малки. Пълна идилия - махаха си с опашки, мърмореха си нещо а крокитата само ги заобикаляха. Един даже излезе да дефилира малко за да го видим в целия му блясък


Нашето чакалче което си мислеше че е невидимо зад храста
Каракал - показа ни как се лови мишка за 30 секунди



А тази жирафчета специално се наведоха за да се съберат в кадъра :)


Вечерта последва поредната приятна изненада - кемпа се оказа много по луксозен от колкото очаквахме: Ikoma Camp
Да, пак бяха палатки, но огромни, с постоянен покрив и със собствена баня и тоалетна. На чекиране ни дадоха с ключовете (ключ за палатката - мноо яко) и по една свирка и казаха това е за спешни случаи. Ако видите животно, надувайте свирката и охраната ще дойде 'да ви спаси'. Много ясно че се изсмяхме на тази информация, обаче имаше още - след като се стъмни, всяко наше излизане извън ресторанта/ палатката ще трябва да е придружено от охраната. Хммм е тук вече започнахме да се позамисляме. Вечерята беше страхотна, и беше последвана от разбор на деня докато си седяхме край огъня и гледахме 'bush TV' както го нарече един холандец :) И опаааа изненада - когато станахме да си ходим към палатките, един човечец с огромен фенер и въоръжен с ЛЪК и стрели тръгна с нас. И много сериозно оглеждаше навсякъде и осветяваше всички тъмни места да не се срещнем случайно с някой неочакван космат гост. Аз не се сдържах и го питах някога използвал ли го е този лък на територията на хотела, като отговора беше - 'Да, срещу хиени и слонове основно', което пък естествено доведе до въпроса какво можеш да направиш на слон с лък?? но тук вече не ме удостои с отговор..Дано не съм го засегнала...И по късно през нощта вече вярвах че има животинки, защото около палатките се вихреше истински купон  - разпознахме само антилопи Гну и хиени, а имаше и други участници в нощното парти които за съжаление останаха загадка за нас

Почти забравих да спомена - много авангардна градинка си имахме - Дано някой в тъмното не го помисли за райграс


Bush TV





продължение 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Португалия

#Van life - с кемпер в Гърция - дългият път до Лефкада

Пирин: х. Вихрен - Тевно езеро - Спано поле - х.Синаница