Краткото ни бягство от реалността този път ни отведе в Португалия. Естествено започнахме с Лисабон, град с колорита на мегаполис с мното различни хора и националности, но носи усещане за спокойствие,никой не бърза за никъде, усмихват се. Най-якото е,че заедно с разнообразието от култури идва и огромният избор на кухня – кеф ти тайландско, арабско, индийско, африканско, японско, каквото ти се пииска и се появява зад ъгъла. Аз като фен на тайландската кухня, веднага налазих една огромна купа Том Ям, и ми се стори по вкусна даже и от тази в Бангког. Може и да е било от 20те километра които минахме докато решим да седнем да хапнем, но знае ли човек. Лисабон е много приятен за разходка, разположен на седем хълмчета, с много пешеходни улици, огромни площади и разбира се внушителни сгради. За по впечатляваща гледка над града може да се качите на един от малкото останали работещи асансьори Santa Justa , построен от един от чираците на автора на Айфеловата кула. Площада Росио е любимо място з
И нека голямото пътуване започне сега! Крайна цел - Лефкада, време - неопределено, план - още по неопределен. Идеално, товарим багажа и газ към границата. Пътуването започна добре - още първата вечер нацелихме местния романтичен спот за сваляне на мацки, със страхотна гледка и огромни рибоци скачащи на метри от брега. Беше вече късно да вадим въдиците, но време за романтика винаги трябва да се намери, та за да не останем по назад, запалихме една свещ против комари за 'романтична атмосфера', и замечтано си представяхме рибите не в морето, а в тигана, отпивайки от домашната ракийка. Ракийката пак я използвахме против комари, да не си помислите че сме някакви пияници... След 248 тунела, незнайно колко изкачвания и слизания по магистралата, по които или пъплихме с 60 или летяхме с цели сто километра в час (както се пее в песента) акостирахме до езерото Ioannina. Налазваме мега якият къмпинг, който обаче по това време на годината се оказа, че е безплатен - йеееййй, скъсаните ни порт
Прогнозата за времето беше доста обнадеждаваща а и трябваше някак да се възползваме на макс от почивните дни, така че маршрута бързо се заформи: хижа Вихрен - заслон Тевно езеро - хижа Синаница - хижа Вихрен. Петък рано сутринта се качихме на колата и в 10 вече бяхме пред хижата. Само че, освен нас същия план да обикалят Пирин явно имаха още хиляди хора, защото колите паркирани покрай пътя започнаха километър преди самия паркинг. Ние обаче сме оптимисти - давай до горе, все ще си намерим място. Еми както се очакваше не само че нямаше място, ами имаше още няколко коли опитващи се да обърнат на почти никаквото свободно място. Работата ясна - газ назад да видим къде може да набутаме колата без да има опастност да я намерим след това пропаднала в дерето. Всичко върви по план и към 11 вече потеглихме към първата цел, която беше заслон Тевно Езеро. Или поне се опитахме да потеглим - уж питахме хижаря коя табела да следваме, уж гледахме картата и в крайна сметка пак от втория път уцелихме на
Коментари
Публикуване на коментар