Персийска приказка Иран

В началото бе... Персия. Ако питате един иранец за каквото и да е, той винаги ще отговори че първи са го измислили Персите или че техният начин е най правилен :) Но това е при условие че се намери някой който говори английски и успее да разбере въпроса. Иначе си оставате с неизменните три изречения които се повтарят стотина пъти на ден: Hello! How are you? Where' you from? И колкото и гадно да звучи България не им говори нищо, за разлика от Булгаристан. Тогава вече им светват очичките и всички се сещат за незабравимото лято прекарано едно време във Варна :)
Да започна от начало.. Предварителното четене каза че трябва да се снабдим със солидно количество туники, шалове и да си научим цифрите за да може да различаваме поне банкнотите. Излезе че арабските цифри не са на почит в Иран и те си имат познайте какви - Персийски. Та кацаме на летището и ни посреща една супер усмихната иранка, която директно тръгва да се здрависва с момчетата. Те разбира се гледат втрещено - нали беше забранено здрависването на непознат мъж и жена? Е да ама не, излезе че доста от нещата които са изписани за Иран са преувеличени. Жените карат коли и гласуват, задължително е да си със шал но не е нужно да е покрита цялата коса, може дори да се държиш с приятеля си за ръка на публично място (уау).
След малко разговори в 2 сутринта в кафето на летището, получихме ключове за Пежо 405 произведено 2016. Шах с пешката! Този модел в България не се продава от поне 10 години, а нашата кола беше на няма и 10 000км. Оказа се,че преди години в Иран са се произвеждали определени модели Пежо, но след това договора е бил прекъснат. Което обаче не им е попречило да продължат да си ги произвеждат и по улиците повечето коли бяха точно като нашата, чисто нови но с модел от преди 20 години.

След няколко часа шофиране през нощта рано сутрин пристигаме в Исфахан. Прекалено рано - всичко е все още затворено и даже и кафе няма от къде да си вземем. Но пък точно отварят пред нас едно заведение където може поне да пием чай, и където за първи път ни показват супер известната Иранска напитка Ду(г). Първата глътка е незабравима - газиран, вкиснат солен айран. Отврат! Иранците ни се смеят на физиономиите които правим след всеки един вкус който усещаме. Минути по късно следва и другата изненада - закуска, която се състои от кебап, хляб, една глава лук срязан на четири и един портокал. За хора като нас неспали цяла нощ е ОК, но да започнеш деня с лук...

Исфахан е град с почти два милиона жители и през 1600г е бил столица на династията на Сефедивите. Построен е за да заслепява и все още се води един от най красивите градове на Иран. Основната забележителност е огромният площад Имам който е заобиколен от две джамии и покрит пазар. Имахме огромна нужда от кафе и площада ни се видя като идеалното място да позяпаме хората и да си починем. За късмет имаше и магазинче където продаваха капучино по Ирански. Това означава с мнооооого захар. Докато се усетим успяха да сложат шест лъжици захар в кафето и след неистовите ни жестикулации да спрат супер изненадано ни попитаха - но шекер??. Как но шекер, ти изсипа половин захарница вече...Нямаше как да не си вземем капучиното защото бяха много любезни, но след първата глътка замина директно в боклука. Нищо де, сега ще разглеждаме закрития базар, все ще си намерим нормално кафе. Няколко часа по късно, след неопределено количество страхотни фурми, десерти, ядки и хиляди незнайни неща продължавахме да обикаляме базара и да се опитаме да намерим правилната посока за към хотела, а кафе така и не намерихме...Буквално останали без сили решихме че ще се качим на едно такси да ни закара в хотела, като мислехме че картата на фарси която имаме ще улесни шофьора. Натъпкахме се петимата в таксито, договорихме цената доволни че той знае хотела и потеглихме. Час и половина по късно все още бяхме в таксито което обикаляше из лабиринт от тъмни тесни улички и единствения английски който таксиджията говореше беше ОК,ОК. Изведнъж колата ни спря пред някакъв хотел и шофьора каза тук сме. Е как това не е нашия хотел - не, не вашия е. Еми не е - тръгвай пак. За късмет бяхме минали покрай позната сграда, та успяхме да се ориентираме и да покажем правилната посока и най накрая си намерихме хотела. Шофьора доста нахално се опита да си поиска допълнително пари, защото бил обикалял много, ама като не знае къде кара какво да направим?

Chehel Sotun Palace

Голямата атракция на Исфахан са мостовете над реката. Те са най красиви вечер и ние нямаше как да не завършим този ден с разходка до там. Si-O-Seh е мостът на 33те арки и е построен през 17век. В основата на всяка от колоните има стая, която е била използвана като затворническа килия. Изобщо не им е било проятно на затворниците да им се мокрят крачетата, но сега такава опасност няма, защото реката е била пресушена преди няколко години.

Другия ден посветихме на джамиите които са основната атракция в цял Иран. Отново се гмурнахме в необятния лабиринт на базара в търсене на Петъчната Джамия. Имах чувството че колкото и да обикаляме, хората постоянно ни сочиха все напред и напред и тази джамия така и не се виждаше, а това е най голямата джамия в Иран. Има четири входа ориентирани спрямо посоките на света, а на южния вход е Мукарнас, или нагънат свод от 13 век като под него са калиграфски пана подобно на персийски килими с цитати от корана. Разбира се портретите на Хомейни и Хоменей са неизменна част от пейзажа. Супер интересното за мирхаба (молитвената ниша) е че е била построена в чест на монголски владетел, който първоначално е бил първо християнин под името Николай, после става будист и накрая умира като мюсюлманин шиит Мохаммад. Следващата по ред джамия беше Imam Mosque, точно на площад Имам, построена 1629 година и включена в списъка на Юнеско. Наистина невероятно красива, с милиони сини плочки подредени на ръка и образуващи невероятни цветя. За малко разнообразие отскочихме и до старата баня, която е превърната в доста луксозен ресторант, но през деня няма клиенти и може спокойно да се разгледа и като забележителност.