Фанта пътешества

Великден в Йерусалим, поредна мечта, която за мое щастие успя да се сбъдне. Град, който запленява с разнообразието от религии и обичаи събрани между високите каменни стени. Нвсякъде цареше празнично насторение, хората се стичаха към Божи Гроб от всички страни и всеки се стараеше да се приближи колкото е възможно повече, дали за да чуе Великденската литургия, или просто за да се наслади на магията което се носеше във въздуха. В 12 вечерта камбаните запяха звънко над града и от всякъде около нас се разнесе 'Христос Воскресе'. Запалихме свещичките и се гмурнахме в морето от хора от всички краища на света, за да се разходим из симпатичните малки улички заобикалящи Божи Гроб. Нямаше ги стотиците сергии, нямаше я блъсканицата от туристи дошли само за през деня. Беше останало само очарованието на каменните сгради и притихналите фонтани. Градът се събуждаше за поредният слънчев ден, и ние не издържахме на изкушението да се потопим в екзотиката на местните пазари. От всякъде

Бусан е огромен град, известен с големите си плажове и най-големият пазар за морска храна. За разлика от Сеул, повечето заведения и барове са концентрирани в един район, точно до морето, и това придава много по жива и динамичена атмосфера. Докато вървяхме по улицата към плажа, от всякъде бяхме заобиколени от малки ресторантчета, пред които от огромни аквариуми ни гледаха всевъзможни риби и мекотели. Въпреки че доста се изкушавахме, решихме че първо ще се поразходим по така хвалената плажна ивица, която пулсираше в ритъма на нощния живот. Песента на уличните музиканти, изпълняващи типични корейски хитове, се смесваше със звука от караокетата огласили цялата крайбрежна улица, под светлините на огромните светкащи реклами. Най-накрая почувствах че съм в Корея, точно такава беше представата, която имах преди да дойда. Разходки, плаж, море, обаче глада си зове и се настанихме в едно малко ресторантче с няколко огромни аквариума отвън. Всичко изглеждаше идеално, докато не се огледахме по със

След доста дълъг полет, който признавам не очаквах, в късния следобед се озовахме на летището в Сеул. След 20те градуса с които София ни изпрати, почти нулевите температури в Корея изобшо не ни се понравиха. Уж трябваше да е есен, но по закона на Мърфи точно когато пристигаме обявяват жълт код за студено време. Супер....Ще се зъзне... Доста бързо си купихме билети за автобуса до центъра и чинно се наредихме на опашка от 15на човека, с огромната заблуда че ще се качим веднага. Само че дойде първия автобус, качиха няколко човека и казаха край няма места. Честито - още 20 минути до следващия. Не можело правостоящи, това да не е Софийския градски транспорт. Добреееее, три аавтобуса и час по късно най-накрая сядаме на последните останали места и се настаняваме удобно в широките кожени седалки. Следват светлини, мостове, реки, огромни небостъргачи и след час и половина най накрая се озоваваме в едно ресторантче, където следва първият тест - корейска кухня. Успяхме да нацелим горе долу вкус