Фанта пътешества

Дойде време да се разделим с нашата малка количка, която за наше щастие не ни остави на пътя, въпреки всички странни звуци които издаваше. Бяхме я наели от Jucy, тъй като от предната компания нямаше налични (Apex Car Rentals - много доволни бяхме от колата която те ни дадоха и искахме пак с тях, но...който резервира в последния момент няма право на избор). Офиса на Jucy е на пеша разтояние от центъра и ние с раничките на гръб тръгнахме да си търсим хотела. За наш късмет излезе че сме резервирали точно на метри от най-оживената улица в Оуклънд - Куинс стрийт. Може би принципно не е толкова лудница по този булевард, но беше 'боксинг дей' т.е. деня след Коледа, когато всички магазини имат промота с над 50% намаление на цените и целия китайски народ (буквално - имаше 99.9999% китайци) беше решил да изкупи каквото види по магазините. Дори и пред най-скъпите марки като Прада, Boss имаше опашки от желаещи да влязат да пазаруват. Аз направих грешка да вляза да погледна един ботуш в маг

Точно на Коледа бяхме в Роторуа, градчето известно с многото гейзери и минерална вода, навсякъде е пълно с хотели, минерални басейни, но едно нещо липсваше - хора. Нямаше никой, ама никой по улиците, всички магазини бяха затворени, даже и бензиностанциите. Единствено в китайските ресторанти имаше малко движение, но все пак те не празнуват Коледа :) Добре че имаше за около час 'коледен базар' и малко позяпахме да убием време до вечеря. А като стана дума за вечеря, все пак беше празник, и решихме да си направим 'коледна вечеря' доста нестандартна за нашите ширини, но пък страшно вкусна, която се състоеше от плато с морски дарове и бутилка новозеландско вино. Странното беше че това плато, в което имаше и цял омар,струваше на половина по малко от колкото същото такова пълно с някакви гадни наденици..Уж живеят на остров, а изобщо не ядат морска храна тези 'кивита'. Другото което ми направи впечатление е, че те не празнуват на Бъдни вечер, а на самата Коледа. Цял ден

За да минем от единия остров на другия си хванахме ферибот на фирма Bluebridge. Бяха ни казали че гледките са страхотни и непременно да се качим на фери, което ще мине през деня за да можем да гледаме, и ние като послушни деца изпълнихме препоръката. Наистина излизането от Пиктън е красиво, но на фона на Милфорд Саунд просто бледнее - може би ако бяхме направили маршрута в обратен ред щяхме да се впечатлим много повече. Пътуването мина бързо и за мой късмет нямаше много вятър, нито вълни, така че кораба не се клатушкаше изобщо. По късно разбрахме че сме изкарали голям късмет, защото принципно Декември има доста вълни и возенето изобщо не е толкова приятно (да цитирам думите точно - с 200 повръщащи пасажери е малък ад) На пристанището на Уелингтън ни чакаше един приятел, Жоро, който не само че ни приюти, а и ни развеждаше навсякъде следващите два дни. Още от ферибота директно ни заведе на едно от хълмчетата което е с панорама към града и пристанището, където установих че Уелингтън е до